Всяко хъркане ли е опасно?

Не, не всяко хъркане е опасно. Ако хъркате само когато спите по гръб или сте много уморени и сутрин се събуждате отпочинали, това обикновено е „обикновено хъркане“ — от медицинска гледна точка не е тревожно.

Но ако ви казват, че дишането ви спира насън, ако през деня трудно се концентрирате или се събуждате от съня с усещане за задух, това може да сочи нещо повече от обикновено хъркане — обструктивна сънна апнея (ОСА). Нелекуваната ОСА в дългосрочен план носи риск от сърдечно-съдови заболявания и метаболитни проблеми, затова при такива симптоми е важно да потърсите мнение на специалист.

Какви са симптомите на сънната апнея и кога е нужно изследване на съня?

Първата стъпка в разграничаването на обикновеното хъркане от ОСА е да се погледнат оплакванията: има ли само хъркане, или то е придружено от прекомерна сънливост през деня, умора, спиране на дишането насън?

Златният стандарт за окончателна диагноза е полисомнографията (изследване на съня) — тя измерва колко пъти през нощта спира дишането и колко спада нивото на кислорода. Ако имате някой от изброените симптоми, много вероятно е да препоръчам изследване на съня.

Кои структури се оценяват при УНГ прегледа?

На прегледа оценявам физическите структури, които могат да причинят стеснение: изкривяването на носната преграда, отпускането на мекото небце, големината на сливиците, строежа на устната кухина (скала на Малампати) и обиколката на шията. Тази оценка ми помага да определя коя област допринася най-много за стеснението и съответно кой лечебен подход ще бъде по-ефективен.

В кои случаи се обсъжда хирургично лечение?

При хъркане и лека до умерена апнея се предпочитат първо нехирургични методи: PAP терапията (с въздушно налягане) е златният стандарт при възрастни, а при пациенти, които не могат да се приспособят към нея, ефективна алтернатива са вътреустните апарати, които изнасят долната челюст напред.

Операцията се разглежда като първи избор особено при децата (при апнея, свързана с уголемени сливици и трета сливица). При възрастните хирургията може осезаемо да намали хъркането, но трайният успех зависи до голяма степен от правилния подбор на пациентите — отчита се и това, че ползата, постигната в първите години след операцията, може да намалее с времето.