Септоринопластиката обединява в една операция изправянето на носната преграда (девиация на септума) и преоформянето на външната форма на носа.

Каква е разликата между септопластика, ринопластика и септоринопластика?

Ако трябва да ги разгранича с по едно изречение: септопластиката коригира вътрешността на носа — отстранява изкривяването на преградата, което затруднява дишането. Ринопластиката коригира външната част — преоформя формата, размера и симетрията. Септоринопластиката съчетава двете в една сесия.

Тук има важна подробност: ринопластиката не винаги е „въпрос на желание“. При някои пациенти крилата на носа хлътват навътре при вдишване или най-тесният проход в носа не е достатъчно отворен — това са проблеми, които идват не от преградата, а от външната структура на носа, и се коригират в рамките на ринопластика, а не на септопластика. Тоест, когато има функционален проблем и в преградата, и във външната структура, септоринопластиката най-често е не толкова естетичен избор, колкото необходимост, за да се възстанови дишането напълно.

Всеки с изкривена преграда ли трябва да се оперира със септоринопластика?

Не. Септоринопластика е нужна, когато има проблем и вътре (преградата), и отвън (формата на носа или крилата/тесният проход). При пациент, който има само изкривена преграда и няма дихателен проблем, свързан с формата и външната структура, септопластиката сама по себе си е достатъчна — не е нужно да се пипа външният вид на носа.

Освен това не всяко изкривяване изисква операция — леките изкривявания, открити случайно при преглед и без изразено затруднение на дишането, най-често не налагат нищо друго освен проследяване. Тоест „имам изкривена преграда“ не означава автоматично „трябва да се оперирам“ — определящото е дали тя наистина предизвиква оплаквания.

Колко се подобрява дишането след операцията?

В проспективни проучвания след септоринопластика от шестия месец нататък се наблюдава отчетливо подобрение както в оценките за запушване, така и в общата удовлетвореност. Но на въпроса „ще се оправи ли сто процента“ няма прост отговор — въздушният поток през носа не е постоянен, а динамичен: конхите естествено се подуват и спадат през деня (това се нарича „назален цикъл“), затова в някои дни дишането се усеща по-леко, в други — по-трудно. Това е нормална физиология, независима от операцията.

Освен това, ако към запушването допринасят и други причини извън преградата — например алергични заболявания на дихателните пътища — дори операцията да изправи преградата, оплакванията може да не изчезнат напълно, докато тези причини са налице. В такива случаи и след операцията може да е нужно проследяване от УНГ специалист/алерголог.

И накрая, има важен баланс: прекомерната намеса върху конхите (отнемане на твърде много тъкан) вместо да улесни дишането може да доведе до обратния проблем — т.нар. „синдром на празния нос“, при който проходът е твърде широк, а дишането се усеща като недостатъчно. Затова при хирургията на конхите следвам умерен, балансиран подход; целта не е да се отнеме възможно най-много тъкан, а да се постигне правилният баланс.

Покрива ли здравната застраховка функционалната част?

За пациенти със SGK (турското обществено осигуряване) или частна здравна застраховка в Турция: когато функционалният проблем (например изкривена преграда, която затруднява дишането) е медицински документиран, някои здравни застраховки могат да покрият тази част — обхватът зависи от вашата полица. Частта с естетична цел обикновено не се покрива от нито една застраховка.

Каква част и в каква степен покрива вашата застраховка, изясняваме заедно на първата консултация; ако желаете, ви съдействам и при кореспонденцията със застрахователя.

За останалите пациенти информация за цената и начина на плащане се предоставя на предварителната консултация.