В практиката ми при част от пациентите, които идват с упорити корички в носа, често кървене от носа или свистене при дишане, причината е минала или продължаваща употреба на кокаин. За повечето пациенти това не е лесна тема за разговор. Целта ми не е да съдя, а да разбера какво се случва в носа и да помогна на пациента възможно най-добре.
В тази статия като специалист по уши, нос и гърло обобщавам как кокаинът уврежда носа, кои симптоми са важни и какво подкрепят проучванията в лечението.
1. Как кокаинът уврежда носа?
Кокаинът силно стеснява малките кръвоносни съдове в носа. Лигавицата на носа и хрущялът на преградата под нея, останали без кръв, не получават достатъчно кислород; при повтаряща се употреба тази тъкан може постепенно да загине и да се образува дупка в преградата (перфорация).
Процесът се развива стъпка по стъпка:
- Стесняване на съдовете: Кокаинът блокира обратното поемане на адреналиноподобни вещества в нервните окончания. Резултатът е силно стесняване на капилярите в носната лигавица.
- Тъкан без кръв: Когато съдовете се стеснят, кръвотокът към областта намалява; в лигавицата настъпва исхемия, т.е. недостиг на кислород.
- Уязвимостта на хрущяла: Хрущялът на преградата няма собствени кръвоносни съдове; той се храни от тънкия слой тъкан, който го покрива. Когато кръвообращението на този слой се наруши, хрущялът бързо се засяга и може да загине.
- Повтарящо се увреждане: При продължаваща употреба тъканта отново остава без кръв, преди да успее да заздравее, и увреждането се задълбочава.
Освен стесняването на съдовете, механичното увреждане на вътрешността на носа, загубата на функция на ресничките, които почистват носа, и добавилите се бактериални инфекции също ускоряват разрушаването.
2. Защо не всеки, който употребява кокаин, получава дупка?
Не всеки, който употребява кокаин, получава перфорация на преградата. В проучване, проследило 104 души с редовна употреба на кокаин в продължение на две години, перфорация е установена при около един на десет (10,5 процента); при приблизително една четвърт от тези пациенти увреждането е обхванало освен хрущяла и костната част. Тъй като много хора с леки оплаквания не отиват на лекар, смята се, че реалният дял е по-висок. Това, че перфорация не се появява при всеки, подсказва, че освен стесняването на съдовете роля играят и други фактори.
| Фактор | Какво прави в носа |
|---|---|
| Самият кокаин | Стесняване на съдовете и липса на кръвоснабдяване; изтъняване на лигавицата, загиване на хрущяла |
| Добавки | Някои могат да повлияят на имунната система и да засилят увреждането на тъканите |
| Прах и примеси | Механично и химично дразнене на лигавицата; рани, корички и кървене от носа |
| Вторични инфекции | Когато носът загуби способността си да се почиства, бактериите се размножават; секреция, възпаление на костта и загуба на тъкан |
| Имунен отговор | При някои пациенти реакцията на организма срещу собствените му тъкани може да допринесе за напредването на разрушаването |
3. До кои части на носа може да се разпространи увреждането?
Увреждането почти винаги започва от средната стена на носа (преградата). При продължаваща употреба при някои пациенти то може постепенно да обхване дъното и страничните стени на носа и синусите.
В систематичен преглед на пациенти, диагностицирани с обширно увреждане на носа, свързано с кокаин, засегнатите области са установени със следната честота:
| Област | Честота при тези пациенти |
|---|---|
| Преграда | 99 процента |
| Долна носна конха и вътрешна стена на максиларния синус | 59 процента |
| Небце (отвор между устата и носа) | 30 процента |
| Средна конха и етмоидни синуси | 23 процента |
| Стена на очната кухина и черепна основа | 8 процента |
Тези стойности не се отнасят за всички, които употребяват кокаин, а за пациенти, диагностицирани поради сериозно увреждане. Все пак те показват, че увреждането почти винаги започва от преградата и може да напредва при продължаваща употреба.
Когато носът загуби опората на преградата, носният гръб може да хлътне; това се нарича седловиден нос. Тези промени могат трайно да засегнат както дишането, така и външния вид на лицето. Затова ранното разпознаване и спирането на употребата са толкова важни.
4. Какви симптоми в носа причинява кокаинът? Кога да отидете на УНГ специалист?
Най-честите симптоми са запушен нос, корички в носа и повтарящо се кървене от носа. Когато в преградата се образува дупка, при дишане може да се чува свистене, а обонянието може да отслабне. Заради обезболяващия (локално анестетичен) ефект на кокаина ранното увреждане може дълго да остане незабелязано.
Оплаквания, които често чувам в кабинета:
- Упорито запушен нос и постоянна секреция от носа
- Дебели, често повтарящи се корички в носа; понякога неприятна миризма
- Лесно и повтарящо се кървене от носа
- Свистене от носа при вдишване и издишване (може да е признак на дупка в преградата)
- Отслабено обоняние; с нарастването на дупката загубата на обоняние може да се засили
- Болка или чувствителност в носа
Кога да се прегледате без отлагане
Следните симптоми могат да означават, че увреждането се е разпространило извън преградата. Ако имате някой от тях, потърсете УНГ специалист без отлагане, а при симптоми, свързани с окото, или неврологични симптоми – спешно отделение:
- Хлътване или промяна във формата на носния гръб
- Излизане на течност от носа при пиене, носов глас (може да е признак на отвор в небцето)
- Подуване около окото, замъглено зрение или двойно виждане
- Силно главоболие, висока температура или промяна в съзнанието
Дори без тези симптоми упоритите корички и кървенето в носа трябва да се оценят при УНГ преглед. За други причини за запушен нос вижте страницата запушен нос, а за проблемите от продължителна употреба на спрейове за нос – зависимост от спрей за нос.
5. Какво може да се направи при лечението?
Лечението се разглежда в три стъпки: грижа за носа и контрол на оплакванията, при нужда протеза (бутон или небна плака) и при подходящи пациенти хирургично възстановяване. Кое е подходящо зависи от размера на дупката, кръвоснабдяването на тъканта и най-вече от това дали кокаинът е спрян.
Лечение без операция и протези
- Грижа за носа: Редовните промивки на носа, отстраняването на коричките при прегледа и при нужда лечението на инфекцията според резултата от посявката са първата стъпка. Те намаляват коричките, неприятната миризма и кървенето.
- Силиконов септален бутон: Малка протеза от мек силикон, която затваря дупката в преградата. Когато употребата продължава или операцията не е подходяща, тя може да облекчи оплаквания като свистене, корички и кървене.
- Небна протеза (обтуратор): Ако увреждането е достигнало небцето и между устата и носа се е образувал отвор, небна плака, която го затваря, може да подобри преглъщането и говора. Тя служи като мост до трайното възстановяване.
Хирургично възстановяване
| Метод | Кога се обмисля? |
|---|---|
| Затваряне чрез преместване на тъкан от носа (ламбо) | Малки и средни дупки в преградата |
| Междинни присадки | За укрепване на затворената област; може да се използва собствена съединителна тъкан на пациента или готови тъканни присадки |
| Възстановяване с хрущял | При хлътнал носен гръб (седловиден нос); най-често се използва ребрен хрущял |
| Пренос на тъкан от отдалечена област | Много големи загуби на преградата и увреждания, които обхващат и небцето; операции, изискващи микрохирургия, които се извършват в специализирани центрове |
| Камуфлаж с филър | Може временно да подобри външния вид при някои случаи на седловиден нос, неподходящи за операция; не затваря дупката |
За обща информация относно операциите на преградата и носа вижте страниците септопластика и хирургия на носа.
Колко време трябва да сте без кокаин преди операцията?
Най-важното условие за възстановителна операция е кокаинът да е спрян напълно и трайно. В публикациите обикновено се изискват поне 6 до 12 месеца без употреба преди операцията, потвърдени с изследване на урина; в някои серии с възстановителни операции е чакано няколко години.
- При дупки в преградата, несвързани с кокаин, успехът на хирургичното затваряне в проучванията е между 84 и 91 процента.
- При дупки, свързани с кокаин, успехът може да е по-нисък, защото кръвообращението в носа е отслабено. За тази група е трудно да се даде надежден процент на успех.
- Описани са случаи, при които тъканта не е заздравяла и отново се е перфорирала, дори при операции на носа, направени години след спирането на кокаина.
Затова решението за операция и нейният момент се вземат индивидуално, след оценка на състоянието на тъканта при прегледа. Нито един метод не гарантира успех; но възстановяване, направено в точния момент и с точния метод, може значително да подобри дишането и качеството на живот при много пациенти.
6. Възстановява ли се носът след спиране на кокаина?
Частично. Спирането на кокаина е най-важният и единственият траен начин увреждането да спре да напредва. С грижа за носа оплаквания като корички, кървене и инфекция обикновено намаляват. Загубената тъкан обаче не се възстановява сама.
- Какво може да се възстанови: Възпалението на лигавицата, коричките и кървенето обикновено отшумяват, когато употребата спре и се полага редовна грижа.
- Какво може да остане трайно: Дупката в хрущяла на преградата не се затваря сама. Хлътналият носен гръб и отворът в небцето също не се оправят сами. Загубата на обоняние може да остане частично трайна, ако дупката е голяма.
- Следата в съдовете: Проблеми със заздравяването са описани дори при операции на носа, направени години след спирането на кокаина. Затова е важно да кажете на лекаря си за минала употреба, когато се планира операция на носа.
7. Притеснявам се да кажа на лекаря: какво да очаквате на прегледа?
Това притеснение е много често и разбираемо. Но споделянето на употребата на кокаин с лекаря е първата стъпка към правилната диагноза и правилното лечение. Целта на прегледа не е да ви съди, а да разбере какво се случва в носа ви и да ви помогне.
Проучванията показват, че хората, които употребяват вещества, често отиват на лекар късно или не споменават употребата си от страх да не бъдат осъдени. В проучване със 119 души, лекувани за разстройство, свързано с употреба на вещества, в Германия, около половината от участниците са споделили, че са крили употребата си, защото са се притеснявали от медицинските работници, а една трета – че са избягвали нужна медицинска помощ. Проучване в ринологични клиники също установява, че неразкриването на употребата на кокаин забавя диагнозата.
Какво се случва, когато употребата не е известна?
- Увреждането в носа може да прилича на други заболявания на носа; ако лекарят не знае за употребата, поставянето на правилната диагноза може да се забави.
- Операция на носа, направена при продължаваща употреба, може да е неуспешна и да увеличи увреждането.
Какъв подход да очаквате на прегледа?
| Тема | Моят подход |
|---|---|
| Общуване | Задавам въпросите си открито, с уважение и без осъждане. Целта ми е да поставя правилната диагноза. |
| Поверителност | Това, което обсъждаме на прегледа, остава между нас, в съответствие с принципите на поверителност на пациента. |
| Диагноза | За изясняване на причината за увреждането може да се назначат кръвни изследвания и при нужда образни изследвания и вземане на тъканна проба (биопсия). |
| Екипна работа | При нужда работя заедно с психиатрия и служби за лечение на зависимости. |
Откъде да потърсите подкрепа за спиране?
Зависимостта не е слабост на волята, а здравословен проблем, който се лекува. Въпреки че няма одобрено лекарство за зависимост от кокаин, съществуват психосоциални методи, чиято ефективност е доказана в проучвания:
- Кратки мотивационни разговори: Доказано е, че дори кратък разговор без осъждане по време на медицински преглед може да помогне за намаляване на употребата на кокаин.
- Поведенчески методи, основани на награда, и подходи с подкрепа от общността: Тези програми, прилагани в специализирани центрове, са сред методите с най-силни доказателства за спиране на кокаина и оставане в лечение.
- Специализирана помощ: В Турция можете да се обърнете към звената AMATEM (центрове за лечение на алкохолна и наркотична зависимост) в държавните болници или да се обадите на консултантската линия ALO 191. Ако живеете в друга страна, личният ви лекар или местните служби за лечение на зависимости могат да ви насочат към подходящата помощ.
Лечението на носа и процесът на спиране вървят ръка за ръка: спирането на употребата спира напредването на увреждането и при нужда прави възможна възстановителната операция.
Заключение: какво да направите?
Кокаинът може да причини увреждане в носа, което често напредва безшумно. Ако сте забелязали упорити корички, кървене, свистене или промяна във формата на носа, откритият разговор с УНГ специалист е първата и най-важна стъпка. Спирането на употребата е необходимо както за спиране на увреждането, така и при нужда за възстановяване; не е нужно да се справяте сами. За оценка на състоянието на носа ви се препоръчва УНГ преглед.
За индивидуална оценка винаги се консултирайте с УНГ специалист.
Източници
M. F. Armstrong, A. Shikani. “Nasal Septal Necrosis Mimicking Wegener’s Granulomatosis in a Cocaine Abuser.” ENT Journal, 75 (1996): 623-626. https://doi.org/10.1177/014556139607500913.
M. Trimarchi et al. “Cocaine-induced midline destructive lesions: clinical, radiographic, histopathologic, and serologic features and their differentiation from Wegener granulomatosis.” Medicine, 80 6 (2001): 391-404. https://doi.org/10.1097/00005792-200111000-00005.
R. Patel et al. “Nasal toxicity of cocaine: a hypercoagulable effect?” Journal of the National Medical Association, 92 1 (2000): 39-41.
M. Trimarchi, M. Bussi, R. Sinico, P. Meroni, U. Specks. “Cocaine-induced midline destructive lesions — an autoimmune disease?” Autoimmunity Reviews, 12 4 (2013): 496-500. https://doi.org/10.1016/j.autrev.2012.08.009.
M. Berman, D. Paran, O. Elkayam. “Cocaine-Induced Vasculitis.” Rambam Maimonides Medical Journal, 7 (2016). https://doi.org/10.5041/rmmj.10263.
N. Kumar. “Cocaine induced midline destructive lesions.” (2018). https://doi.org/10.15761/ohns.1000187.
D. García-Pérez et al. “Snorting the Brain Away: Cerebral Damage as an Extension of Cocaine-Induced Midline Destructive Lesions.” Journal of Neuropathology and Experimental Neurology (2020). https://doi.org/10.1093/jnen/nlaa097.
E. Doumanian, S. Mallya. “Cocaine-Induced Midline Destructive Lesions: Two Case Reports.” Oral Surgery, Oral Medicine, Oral Pathology, and Oral Radiology, 132 (2021). https://doi.org/10.1016/j.oooo.2021.04.035.
L. Nitro et al. “Distribution of cocaine-induced midline destructive lesions: systematic review and classification.” European Archives of Oto-Rhino-Laryngology, 279 (2022): 3257-3267. https://doi.org/10.1007/s00405-022-07290-1.
C. Gill et al. “Cocaine-induced granulomatosis with polyangiitis — an under-recognized condition.” Rheumatology Advances in Practice, 7 (2023). https://doi.org/10.1093/rap/rkad027.
A. Hadad, G. Hadad, L. Bassagaisteguy. “Destructive midline facial lesions secondary to cocaine use in the otolaryngology office (Rosario, Argentina).” SCT Proceedings in Interdisciplinary Insights and Innovations (2023). https://doi.org/10.56294/piii2023159.
J. Jeffers, S. S. Akella, A. Q. Tran, P. Setabutr. “Cocaine Orbitopathy Complicated by Orbital Wall Defects, Bilateral Naso-Orbital Fistulas, Phthisis, and Bilateral Vision Loss.” Ophthalmic Plastic and Reconstructive Surgery (2023). https://doi.org/10.1097/iop.0000000000002372.
A. Berbéri, E. Azar. “Oral Rehabilitation for a Patient with Cocaine-Induced Midline Destructive Lesions.” Case Reports in Otolaryngology (2024). https://doi.org/10.1155/2024/7109261.
“Hard Palate Perforation and Prosthetic Rehabilitation in Cocaine Abuser: A Case Report.” Annals of Case Reports (2025). https://doi.org/10.29011/2574-7754.102263.
R. A. Algazlan, T. Soares, T. Ross, C. Rennie. “Is routine cocaine testing justified in patients with septal perforation?” Rhinology (2025). https://doi.org/10.4193/rhin25.055.
S. Mobley, J. Boyd, F. C. Astor. “Repair of a Large Septal Perforation with a Radial Forearm Free Flap: Brief Report of a Case.” ENT Journal, 80 (2001): 512. https://doi.org/10.1177/014556130108000810.
B. Guyuron, P. Afrooz. “Correction of Cocaine-Related Nasal Defects.” Plastic and Reconstructive Surgery, 121 (2008): 1015-1023. https://doi.org/10.1097/01.prs.0000299464.02430.78.
L. Døsen, R. Haye. “Endonasal Surgery after Cocaine Abuse: Safe at Any Interval?” Case Reports in Otolaryngology (2012). https://doi.org/10.1155/2012/823470.
M. Trimarchi, V. Sykopetrites, M. Bussi. “Management of a cocaine-induced palatal perforation with a nasal septal button.” Ear, Nose & Throat Journal, 95 1 (2016): E36-38. https://doi.org/10.1177/014556131609500108.
C. Pereira et al. “Nasoseptal Perforation: from Etiology to Treatment.” Current Allergy and Asthma Reports, 18 (2018): 1-12. https://doi.org/10.1007/s11882-018-0754-1.
D. Conrad, H. Zhang, D. Côté. “Acellular Human Dermal Allograft as a Graft for Nasal Septal Perforation Reconstruction.” Plastic and Reconstructive Surgery, 141 (2018): 1517-1524. https://doi.org/10.1097/prs.0000000000004410.
E. Sapmaz, Y. Toplu, B. T. Somuk. “A new classification for septal perforation and effects of treatment methods on quality of life.” Brazilian Journal of Otorhinolaryngology, 85 (2019): 716-723. https://doi.org/10.1016/j.bjorl.2018.06.003.
W.-T. Wang et al. “Septal Perforation Repair Using Bilateral Rotational Flaps With Interposed Mastoid Periosteal Graft.” The Laryngoscope, 131 (2021). https://doi.org/10.1002/lary.29347.
J. Barrientos, G. Corchero, F. Soler. “Surgical treatment of cocaine-induced palatal perforations: Report of three cases and literature review.” Journal of Clinical and Experimental Dentistry, 13 (2021): e201-e206. https://doi.org/10.4317/jced.57730.
S. Kuzu, Ç. Günebakan. “Nasal Septal Perforation: Experience of Management.” Bengal Journal of Otolaryngology and Head Neck Surgery (2021). https://doi.org/10.47210/bjohns.2020.v28i3.296.
J. M. Fermin et al. “Surgical repair of nasal septal perforations: A systematic review and meta-analysis.” International Forum of Allergy & Rhinology, 12 (2022): 1104-1119. https://doi.org/10.1002/alr.22965.
M. H. Cheung et al. “Surgical repair of large nasal septal perforation: a systematic review and meta-analysis.” European Archives of Oto-Rhino-Laryngology (2025). https://doi.org/10.1007/s00405-025-09913-9.
E. Lupi et al. “Surgical Management of Oro-Nasal Communication in Cocaine-Induced Lesions: Temporalis Muscle Flap with Le Fort I Osteotomy.” Journal of Clinical Medicine, 14 (2025). https://doi.org/10.3390/jcm14062033.
B. Rotenberg et al. “How I Do It: The Role of Nasal Filler in Managing Cocaine-Induced Saddle Nose Deformity.” The American Journal of Cosmetic Surgery, 43 (2025): 298-302. https://doi.org/10.1177/07488068251397587.
M. Vergara, J. Cordero-Escalona, V. Veloso-Casado. “Cocaine-induced oronasal communication of the midline of the palate: A case report.” Medwave, 25 1 (2025): e3012. https://doi.org/10.5867/medwave.2025.01.3012.
R. L. Walton, N. Gherlone, J. Bai. “Microsurgical Repair of Large Nasal Septal Defects.” Annals of Plastic Surgery, 94 (2025): 320-324. https://doi.org/10.1097/sap.0000000000004218.
S. Higgins et al. “A behavioral approach to achieving initial cocaine abstinence.” The American Journal of Psychiatry, 148 9 (1991): 1218-1224. https://doi.org/10.1176/ajp.148.9.1218.
J. A. Bernstein et al. “Brief motivational intervention at a clinic visit reduces cocaine and heroin use.” Drug and Alcohol Dependence, 77 1 (2005): 49-59. https://doi.org/10.1016/j.drugalcdep.2004.07.006.
J. Livingston, T. Milne, M.-L. Fang, E. Amari. “The effectiveness of interventions for reducing stigma related to substance use disorders: a systematic review.” Addiction, 107 (2012): 39-50. https://doi.org/10.1111/j.1360-0443.2011.03601.x.
F. De Crescenzo et al. “Comparative efficacy and acceptability of psychosocial interventions for individuals with cocaine and amphetamine addiction: A systematic review and network meta-analysis.” PLoS Medicine, 15 (2018). https://doi.org/10.1371/journal.pmed.1002715.
L. Caulley, A. Takhar, F. Bast, P. Surda, C. Hopkins. “Non-disclosure of cocaine use in the rhinology practice: A retrospective study of 27 patients.” Clinical Otolaryngology, 45 (2020). https://doi.org/10.1111/coa.13535.
V. Earnshaw. “Stigma and substance use disorders: A clinical, research, and advocacy agenda.” The American Psychologist, 75 (2020): 1300-1311. https://doi.org/10.1037/amp0000744.
E. Schwartz et al. “Cocaine Use Disorder (CUD): Current Clinical Perspectives.” Substance Abuse and Rehabilitation, 13 (2022): 25-46. https://doi.org/10.2147/sar.s337338.
A. Sibley, D. Colston, V. F. Go. “Interventions to Reduce Self-Stigma in People Who Use Drugs: A Systematic Review.” Journal of Substance Use and Addiction Treatment, 159 (2024): 209284. https://doi.org/10.1016/j.josat.2023.209284.
E. Magnan et al. “Stigma Against Patients With Substance Use Disorders Among Health Care Professionals and Trainees and Stigma-Reducing Interventions: A Systematic Review.” Academic Medicine, 99 (2024): 221-231. https://doi.org/10.1097/acm.0000000000005467.
S. Maahs et al. “Patient perspectives on current and potential therapies and clinical trial approaches for cocaine use disorder.” Frontiers in Psychiatry, 15 (2024). https://doi.org/10.3389/fpsyt.2024.1230699.
S. Minozzi, R. Saulle, L. Amato, F. Traccis, R. Agabio. “Psychosocial interventions for stimulant use disorder.” Cochrane Database of Systematic Reviews, 2 (2024): CD011866. https://doi.org/10.1002/14651858.cd011866.pub3.
C. Pinzón-Gómez, J. P. Langlade, C. Gantiva. “Systematic review of cognitive and behavioral strategies used in effective harm reduction interventions for people who use cocaine.” Journal of Addictive Diseases, 43 (2024): 107-120. https://doi.org/10.1080/10550887.2024.2327762.
M. Luderer et al. “Stigma from healthcare professionals and care-limiting behaviors in individuals with substance use disorders: a mixed-methods study.” The Lancet Regional Health – Europe, 63 (2026). https://doi.org/10.1016/j.lanepe.2025.101587.
C. Cioffi et al. “A Scoping Review of Implementation Strategies to Reduce Stigma toward People who Use Substances in Healthcare Settings.” Journal of Substance Use and Addiction Treatment (2026). https://doi.org/10.1016/j.josat.2026.210005.
M. Trimarchi et al. “Sinonasal Osteocartilaginous Necrosis in Cocaine Abusers: Experience in 25 Patients.” American Journal of Rhinology, 17 (2003): 33-43. https://doi.org/10.1177/194589240301700107.
L. Di Rienzo Businco et al. “Psychological aspects and treatment of patients with nasal septal perforation due to cocaine inhalation.” Acta Otorhinolaryngologica Italica, 28 5 (2008): 247-251.
M. Trimarchi, G. Bertazzoni, M. Bussi. “Cocaine induced midline destructive lesions.” Rhinology, 52 2 (2014): 104-111. https://doi.org/10.4193/rhin13.112.
M. Di Cosola et al. “Cocaine-Induced Midline Destructive Lesions (CIMDL): A Real Challenge in Diagnosis.” International Journal of Environmental Research and Public Health, 18 (2021). https://doi.org/10.3390/ijerph18157831.
M. Morsy, M. Stavrakas. “Cocaine Abuse (Cocaine-Induced Midline Destructive Lesions — CIMDL).” Rhinology and Anterior Skull Base Surgery (2021). https://doi.org/10.1007/978-3-030-66865-5_65.
B. A. Edo et al. “When recreation turns risky: the multifaceted negative impact of cocaine-induced nasal septal perforations.” European Archives of Oto-Rhino-Laryngology (2025). https://doi.org/10.1007/s00405-025-09883-y.
B. A. Edo et al. “Negative impact of nasal septal perforation on quality of life: insights from 153 patients in a Spanish study.” Acta Otorrinolaringológica Española (2026). https://doi.org/10.1016/j.otoeng.2026.512370.
K. Yuen-Ato et al. “Nasal septal perforation has a negative impact on olfactory and trigeminal function.” Rhinology (2026). https://doi.org/10.4193/rhin25.285.